Това, което преобърна живота ми на 360 градуса – ПСОРИАЗИСЪТ!
Всичко започна преди около 15 години, когато се появи по лактите. Едни малки, розово-червени, люпещи се петна. Тогава майка ми, която също го има, го видя и разбра какво е. Тя знаеше какво ще се случи и какво следва до края на живота ми. Няколко години беше с мен само по лактите и никъде другаде. Тези люпещите се неща падаха като сняг, докато ги чешех…. Ако случайно някой ги забележеше, започваше да прави отвращаващи гримаси. Много неприятно да виждаш такива погледи по твой адрес.
След време гадината реши, че трябва да полази по скалпа ми, пускайки пръсти през главата. Усещах само едни малки хълмчета, които постоянно ги чешех, а черната ми коса побеляваше. Но това не беше никакъв проблем. Отговорът ми за това веднага беше „Имам пърхот“. Проблемът бяха раните, които си правех по главата, и които адски много боляха…
И така след време, освен наследствеността, която подтиква гадината Псориазис, дойде и един голям стрес, продоен от така наречената „любов“, която му даде тласък на тая гад мръсна да се плъзне по ръцете и краката ми.
От този момент, вече 10 години нито едно лято не го показвам с къси панталони…
Иииии ето деня, в който посетих един „велик“ дерматолог, защото псориазисът се появи под някаква по различна форма по пръстите на ръцете. При първото ми посещение още от вратата казах: „Аз съм с псориазис“. Последва оглед и въпрос:“Колко пъти се лакираш?“ Отговорих: „Два или три пъти в месеца“. Последва отговор: „Направила си алергия към лакове и лакочистители. Няма да се лакираш един месец и пак ще дойдеш“.
Ок. Един месец без лакиране, разбира се, без промяна. Отивам на втори преглед, следва огледът и пак въпрос: “ Ядеш ли мъхести плодове или сокове от такива?“ Отговорът ми беше: „Понякога… “ Иииии заключението е: „Имаш алергия към плодове, ще се мажеш един месец и пак ще дойдеш.“ Следва втора серия на едномесечно лечение на алергия…. Идва третото посещение, отново без никакъв резултат. Отново оглед и въпрос:“ Сърби ли те?“. Казвам: „Да, сърби ме…“
Умопомръчителният отговор – диагноза: „Имаш краста“
Потресаващо, без коментар…..
Жалко, че тогава бях малко смотана, иначе не знам какво щеше да се случи….
Моят извод и съветът ми към всички – да си подбираме докторите.
Времето минаваше, аз така усърдно криех петната – без значение от сезона или мястото. Почти никой не знаеше. Подбирах хората, на които да споделя, и още по-малко бяха тези, на които да го покажа. Защото честно да си кажа – мен ме отвръщава понякога, като го гледам, а не искам и да си помисля какво минава през акъла на хората, като го видят.
Рано или късно идва момент, в който свикваш да живееш с нещо, което така или иначе ще бъде част от теб до последния ти ден.
И така преди може би преди 5 или 6 години, аз срещнах моето второ семейство – „Асоциация на хората с псориазис и псориатични усложнения“. Една малка психиатрия, начело с очарователната Ива Димова, която много обичам!
Когато й казах, че от години ходя с дълги панталони, за да не се вижда гадината, тя ми каза: „Ти си луда бе, момиче, изобщо да не ти пука какво ще кажат хората!“.
И тогава тази така мила дама организира едно модно ревю, на което да покажем на света с какво живеем и се борим и ще продължаваме да се борим – без значение дали ни подкрепя някой или не. От тогава до ден днешен тази мила жена Ива, ми казва че съм луда, но пък е зад гърба ми.
Въпреки всичко, вече работя с хора, които го приемат, и съм изключително щастлива от това. Хора, които са в живота ми, го приемат, нищо, че са малко, аз съм доволна.
През тази изключително ужасна за всички 2020 година, за мен беше като светлина в тунела. Най-накрая дойде ремисията!!! Разбира се, не на 100%, но за мен и това е много. Повечето се заличиха, някои намалиха размерите си, а аз с кеф обух къси панталони. Носех ги с удовоствие в града, пълен с плиткоумни и празни глави.
И все пак след толкова години, все още си опитвам да го прикривам, както и не обичам да го докосват, за да не се отвращават. Но ще Ви кажа само едно: „Обичайте себе си, заради това, което сте! „
