ва Димова е зам.председател на Асоциацията на хората с псориазис и псориатични усложнения.В качеството си на такава, тя бе водеща на информационна среща в Кърджали, на която присъстваха пациенти, страдащи от въпросното заболяване. Проявата бе в рамките на кампанията „Подай ръка! Псориазисът не е заразен!”.Репортер на „Арда нюз” разговаря с Димова, която е съпричастна към проблема, тъй като има псориазис.
Блиц интервю на Даниела ТАШКОВА
–Г-жо Димова,откога датира работата на асоциацията?
– Като асоциация съществуваме от година и половина. Мотивът за учредяването на подобно сдружение е, че се говори много малко за хората с псориазис. Неправилно е да се смята, че това е кожен дефект. Всъщност, става въпрос за сериозно автоимунно заболяване, което с напредване на годините се усложнява, в случай че не се лекува. Може да доведе до псориатичен артрит, до метаболетен синдром, диабет , инфаркт, инсулт, заболяване на вътрешните органи и като цяло инвалидизация.
–Какъв точно е проблемът с клиничните пътеки за лечението на заболяването?
-Към момента лекуването на псориазис не се заплаща от Здравната каса. От юни тази година се плаща най-скъпата терапия за лечение-биологичната.Тя се прилага, когато пациентът е много влошен, т.е трябва да стигнем до най-тежкото състояние, за да получим това лечение.
– Към днешна дата каква е клиничната картина на псориазиса у нас?
-По данни на СЗО, в България хората с псориазис са 150 000. Голяма част от тях не се лекуват правилно, а някои се самолекуват. Кремовете, които се използват са много скъпи и не всички могат да си ги позволят.
– С този воайяж в страната искате да обедините пациентите ли?
– Искаме най-вече пациентите да не се срамуват. Много от тях крият, че имат псориазис. Децата в училище са изолирани. Искаме да ограмотим обществото, да знае какво представлява заболяването.
– Освен болни, какви хора членуват във вашата асоциация?
– Ние не сме болни, ние сме хора с псориазис.Много държим на това. Аз не се чувствам болна. Не се чувствам по-различна. Наши членове са близки на хора с псориазис. Има и деца.При нас в асоциацията все още няма лекари.Искаме да накараме пациентите да не се страхуват да кажат, че имат това заболяване и да постигнем по-добро лечение. И не на последно място, държавата да ни обърне внимание.
– Срещате ли съдействие от страна на дерматолозите?
– Да, много добре работим с всички дерматолози и с ревматолозите.Имаме пълната подкрепа на всеки кожен лекар, към когото сме се обърнали. Заедно с тях се борим за едно и също.
–Как стоят нещата в Кърджали?
– Комуникацията ми с хора от Кърджали е само чрез фейсбук. Надявам се тези контакти да не останат само виртуални.Всеки,който има нужда, може да ни пише, да ни се обади и т.н.
–Как работите с институциите?
-Сложно е за всяка пациентска организация в страната.В началото на годината подадохме документи за включване на заболяването в наредба като социално-значимо. Слава богу, това стана факт. Иначе ви казах за проблема със Здравната каса.
–От какво най-често се оплакват пациентите?
– От различни неща. От десоциализация, от това че са дискриминирани при постъпването на работа. Бургаският свободен университет например е записал в правилника си, че не приемат студенти с псориазис Това е безумие според мен.Трябва да се промени и начинът на мислене. Чувала съм небивалици от сорта, че псориазисът е болест на лошата хигиена, че е божие наказание, че се умира от него и т.н. Много има да се работи за здравната култура в България Освен това няма и регистър за заболяването.
https://ardanews.info/?p=69120&fbclid=IwAR1bjhqBv66sWd5acoyKqFLB5d0a16iX5Ut_LMw3IX661pG9-Dn9mmNaRYo
