Гноен хидраденит (познат още като Hidradenitis supporativa или Acne Inversa) е хронично имуномедиирано възпалително заболяване. Болестта се характеризира с възпаления (лезии, възли, циреи, абсцеси) в области от тялото с много мастни и потни жлези – около подмишниците и слабините, под гърдите, по седалището и вътрешната част на бедрата и гиниталиите. Води до трайна инвалидизация.
Болката е водещ симптом при гнойния хидраденит. Болестта протича продължително, като фазите на активност се редуват с недълготрайни ремисии. Обикновено пациентите страдат през целия си живот, което силно затруднява социалната им активност и влошава качеството на живот. Депресията е най-честото съпътстващото състояние.
Кого засяга?
Заболяването засяга главно хора в активна възраст, като първите прояви се наблюдават при хора на възраст 20 г., но има диагностицирани и 11-12-годишни деца. Причината за отключването на гнойния хидраденит все още не е известна. Има доказателства, че заболяването е имуномедиирано, което означава, че всеки човек би могъл да се разболее. Гнойният хидраденит не е заразен.
Предполага се, че около 1% от общото население на света е засегнато от гноен хидраденит. Липсват данни за броя на болните в България. Предполага се, че броят на болните у нас е около 100 души.
Как се диагностицира?
За тези пациенти трябва да се грижат дерматолози. За да поставят точната диагноза, те правят комплекс от прегледи и изследвания. За жалост у нас пациентите най-често попадат при хирург, който прибягва към оперативна намеса. След неуспешно оперативно лечение, пациентът продължава да се лута при различни лекари. В много случаи гнойният хидраденит остава недиагностициран с години или е диагностициран погрешно като циреи, форункули, корбункули или просто инфекция на кожата. Ранната и точната диагностика са от изключително значение за запазване качеството на живот на пациента и избягване на усложненията, водещи до инвалидизация.
Каква е ситуацията в България?
У нас заболяването гноен хидраденит остава слабо познато не само сред общото население, но и сред институции, общопрактикуващи лекари, хирурзи, гинеколози и неспециализирани дерматолози
Ниската честота на разпространение, съчетана със слабото познаване на болестта, водят до грешни диагнози. Поради тази причина е трудно да се определи броят на болните у нас. Според експертите в страната, те са под 100 души.
Погрешните диагнози водят и до грешни терапевтични стратегии. Пациентите се третират с различни видове антибиотици, които често предизвикват странични реакции, и се оперират при хурирзи. Световната практика обаче показва, че грижата за тези пациенти, в т.ч. и нужните операции, трябва да се осигуряват от дерматолози.
Многократните болезнени хирургични интервенции задълбочават болката и депресията на пациентите.
Какво заплаща и какво не заплаща НЗОК?
НЗОК заплаща операцията на пациентите при хирург. За жалост българските хирурзи нямат опит в третирането на това заболяване, поради което поставят грешни диагнози и съответно предприемат неправилен подход при извършване на интервенциите.
НЗОК не заплаща операциите на тези пациенти при специалисти – дерматолози, които познават заболяването и знаят как да го третират.
НЗОК не заплаща и съпътстващите консумативи като антисептични разтвори, специални превръзки и антибиотици, които възлизат на стотици левове, които пациентите заплащат сами всеки месец.
Какви са последиците от нелекуването на пациентите в България?
На първо място, последиците от нелекуването на заболяването или грешното му третиране са:
- Инвалидизация. Тъй като заболяването се среща при млади хора, това означава, че тези хора никога няма да създадат семейство, да имат деца. Това означава и че няма да могат да работят и да допринасят за развитието на икономиката.
- Косвени разходи. В допълнение, България страда от косвените разходи, свързани с отсъствие от работа на близки и роднини, които да се грижат за болните, които са трайно инвалидизирани и в постоянна депресия.
- Задължения към чужди фондове. Част от пациентите успяват да съберат нужните суми и отиват да се лекуват в Германия и други държави от ЕС. Тези здравноосигурени български граждани имат право да изискат НЗОК да възтанови направените от тях разходи към чуждите Каси.
Центърът за диагностика, лечение и проследяване на заболяването е в УБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ – гр. Стара Загора
