Гнойният хидраденит (супуративен хидраденит, ХС) е хронично, възпалително кожно заболяване, характеризиращо се с болезнени възли и абсцеси, които се образуват най-често в чувствителните области – под мишниците и гърдите, по седалището и слабините, въпреки че ХС може да се развие навсякъде, където има косми.
Когато симптомите се появят за първи път, те се проявяват като болезнени, рецидивиращи пъпки или кисти на характерните места. Поради външния си вид и локализацията, ХС често се диагностицира неправилно като врастнали косми, фоликулит, стафилококова инфекция, целулит или полово-предавана болест. Но за разлика от тези състояния, ХС не може да се излекува и остатъчните лезии често се запълват отново, трудно се лекуват и оставят след себе си белези.
Жените се диагностицират с ХС три пъти по-често от мъжете и техните симптоми обикновено започват около пубертета или други периоди на хормонални промени като бременност, раждане или промени, свързани с хормоналния контрол на раждаемостта.
КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ГНОЙНИЯ ХИДРАДЕНИТ?
Гнойният хидраденит (супуративен хидраденит, ХС) е клинична диагноза, което означава, че лекарят не може да проведе конкретно изследване, с което да определи дали имате ХС. Лекарят ще Ви изследва за тези признаци и симптоми, за да определи дали това е ХС или друго състояние с подобни белези.
- Имали ли сте болезнени подути бучки, които да приличат на циреи или големи пъпки по гръдния кош, подмишниците, слабините, седалището или бедрата?
- Тези подутини появиха ли се отново в тези зони три или повече пъти?
- Тези подутини оставиха ли след себе си белези?
- Тези подутини симетрични ли са – например под двете мишници или на двете бедра?
- В същата област, където се образуват тези подутини, имате ли и комедони (черни точки)?
В хода на диагностициране на ХС, лекарите могат също така да вземат и секрет от засегнатата област, за да изключат бактериална инфекция. Като специалист по кожни заболявания, дерматологът е най-добре запознат с признаците и симптомите на ХС.
КОЛКО ЧОВЕКА СТРАДАТ ОТ ГНОЕН ХИДРАДЕНИТ?
ХС обикновено остава недиагностициран в продължение на години, защото пациентите се срамуват да говорят за това. Когато все пак посетят лекар, заболяването често се диагностицира погрешно. Смята се, че пациентите посещават средно 15 лекари за 7 години, преди да им бъде поставена правилната диагноза.
В исторически план ХС се счита за рядко заболяване, тъй като е трудно да се оцени точно броят на хората, живеещи с ХС – те крият своето състояние, дори от приятели и близки роднини. Въпреки това, когато се вземат предвид всички стадии на болестта, се изчислява, че 1-4% от населението, т.е. потенциално до 13 милиона американци страдат от гноен хидраденит.
КАК СЕ ОПРЕДЕЛЯ ТЕЖЕСТТА НА ГНОЙНИЯ ХИДРАДЕНИТ?
Гнойният хидраденит обикновено се развива бавно с течение на времето. Ходът на заболяването обаче може да се различава при отделните болни. Повечето пациенти с ХС (около 2/3) никога няма да развият по-тежка от леката форма. При други може да прогресира и да се превърне в инвалидизираща болест. Причината за това не е известна.
Тежестта на ХС обикновено се определя с помощта на стадиите на Хърли:
Стадий I („Лек“): Единични или множествени изолирани абсцеси без синусов тракт
Стадий II („Умерен”): Рецидивиращи абсцеси, единични или множествени отделени лезии, с начално образуване на синусов тракт („тунелиране“)
Стадий III („Тежък”): Дифузно или обширно засягане в регионална област с множество взаимосвързани синусови трактове, образуване на значителни белези и персистиращи абсцеси
Системата за стадиране на Хърли е разработена от д-р Х. Дж. Хърли – дерматолог и хирург, който се е стремял да класифицира кои пациенти с ХС биха имали полза от ексцизионна хирургия. За съжаление, въпреки че тази система за стадиране все още се използва широко и в наши дни, тя не измерва точно активността (напр., след като вече имате един синусов тракт, не можете да се върнете на Стадий I без хирургична ексцизия). Експертите по ХС от цял свят, с помощта на съветите и ангажираността на пациентите, в момента работят заедно, за да разработят по-точен и надежден начин за оценка на тежестта и активността на ХС.
КОЕ ПРИЧИНЯВА ГНОЙНИЯ ХИДРАДЕНИТ?
Първо и най-важно – гнойният хидраденит (ХС) НЕ е заразен, нито е резултат от лоша хигиена.
Лекарите все още не са сигурни за причините за развитие на ХС, но неправилното функциониращата имунна система, генетичните фактори, хормоните, уникалната анатомия на космените фоликули, микробиома на кожата и някои причинители от околната среда се приемат за фактори за развитие на ХС.
КАКВИ СА МИТОВЕТЕ И ПОГРЕШНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ГНОЙНИЯ ХИДРАДЕНИТ?
Гнойният хидраденит НЕ е заразен. Лезиите и петната може да наподобяват състояния, които хората свързват със заразна болест, но ХС не е заразен.
Гнойният хидраденит НЕ е акне. Когато симптомите на ХС се появят за първи път, някои хора може да си помислят, че имат тежка форма на акне. Объркването може да възникне в резултат на това, че в някои части на света ХС се нарича „обратно акне” („acne inversa“). Някои лечения за ХС се използват и при акне, но приликите свършват дотук.
Гнойният хидраденит НЕ се причинява от лоша хигиена. За непознаващите това заболяване, ХС може да прилича на състояния като фурункули или циреи, но нито появата му, нито лечението му е свързано с къпането. Хората с ХС се борят със страха от заклеймяване всеки ден и заблудата, че ХС е свързана с лоша хигиена, е сред най-големите митове.
Гнойният хидраденит НЕ е полово-предавана болест. Тъй като ХС често се развива в областта на слабините, хората често се притесняват, че партньорите им могат да мислят, че имат болест, предавана по полов път (БПП). И въпреки че причините за ХС все още не са напълно изяснени, това което е съвсем ясно е, че състоянието НЕ е БПП, нито е заразно.
Гнойният хидраденит НЕ се причинява от тютюнопушене и наднормено тегло. Никой не оспорва, че пушенето или наднорменото тегло са вредни за здравето в дългосрочен план. Но появата на ХС няма връзка с теглото и тютюнопушенето, нито се лекува чрез прекратяване на тютюнопушенето или отслабване. Пациентите се диагностицират във всяко състояние и с всеки тип тяло. Много пациенти нямат анамнеза за тютюнопушене. Проучванията показват връзка между тютюнопушенето и затлъстяването с ХС, но няма доказана причинно-следствена връзка, нито данни, че загубата на тегло или спирането на тютюнопушенето подобряват ХС. Пациентите постоянно съобщават, че спирането на тютюнопушенето или загубата на тегло влошава състоянието им, но този лош съвет продължава да се предлага на пациентите като решение на всичките им симптоми на ХС.
Болката от ХС засяга движението и жизнеността на пациента, което затруднява активността. Затова лекарите трябва първо да помогнат за лечението на ХС, след което пациентът да започне да практикува физически упражнения или да предприеме промени в начина си на живот.
КОЕ ОСТАВА ВСЕ ОЩЕ НЕИЗВЕСТНО ЗА ГНОЙНИЯ ХИДРАДЕНИТ?
Каква е ролята на апокринните жлези? В продължение на много години ХС се смята за заболяване на апокринните жлези. Апокринните жлези са вид потни жлези, които се намират в някои области на тялото, където могат да се развиват лезиите при ХС, като подмишници и слабини, но също така и в области, където напълно липсват белези на ХС, като ушните канали, клепачите и ноздрите. Пациентите също така съобщават за изостряне на ХС в области, където няма апокринни жлези, като корема или бедрата.
Науката все още няма еднозначен отговор на този въпрос, но засега се смята, че Гнойният хидраденит е първично заболяване на космения фоликул, а апокринните жлези се инфектират вторично. Източниците, в които ХС се определя като заболяване на потните или апокринните жлези, се считат за остарели.
Защо някои видове лечения работят за някои хора, но не и за други? Гнойният хидраденит е едно от най-трудните заболявания в дерматологията, което в голяма степен се дължи на това, че лечения които имат ефект при едни пациенти, може да не работят при други. Всъщност някои пациенти съобщават, че определени лечения за ХС дори влошават състоянието им!
Факторите, които влошават състоянието също варират при отделните индивиди, като могат да се наблюдават и противоположни реакции към конкретни фактори. Така, например много жени съобщават за настъпване на ремисия по време на бременност, а други съобщават, че състоянието им е по-лошо от всякога! Някои съобщават, че се „излекуват“ от ХС по време на менопаузата, но други започват да получават симптоми едва с настъпването на менопауза. За това няма прието обяснение, но експертите предполагат, че има много фактори, които допринасят за ХС и всеки фактор може да играе по-голяма или по-малка роля, в зависимост изцяло от индивида.
Има ли различни „видове“ гноен хидраденит? Понастоящем липсва класификация на ХС по видове, но специалистите по ХС работят в тази насока. Има теории за това, че различните видове ХС могат да отговорят по различен начин на лечението, а класифицирането на всеки пациент според типа ХС може да помогне за избора на по-подходящо лечение и да доведе до по-добри резултати от изпитванията.
Автоимунно заболяване ли е гнойния хидраденит? Терминът „автоимунен“ може да има различно значение в зависомост от това пред каква аудитории се използва. В популярната култура „автоимунен“ се използва за означаване на всяко състояние, което се предизвиква или влошава от свръхактивираната имунна система. Технически погледнато обаче, за да бъде определено едно състояние за автоимунно, то трябва да отговаря на критериите за нарушение на адаптивната (придобита) имунна система.
Адаптивната или придобита имунна система е тази част от нашата имунна система, отговорна за образуването на антитела в отговор на контакт с вирус или друга имунологична заплаха. При истинските автоимунни състояния тялото образува антитела, които атакуват здравите му органи; например при МС тялото произвежда автоантитела, които атакуват части от нервната система, а при диабет тип I се произвеждат автоантитела, които атакуват панкреаса. Учените, изследващи гнойния хидраденит отдавна търсят, но никога не са откривали биомаркери на адаптивната имунна система. Така че по най-строги критерии гнойният хидраденит не може да се смята за автоимунно заболяване.
Гнойният хидраденит обаче е възпалително заболяване. Често се откриват повишени биомаркери на вродената имунна система, като CRP, IL-17 и TNF. Това показва, че има участие на имунната система, но не се покриват най-строгите изисквания, за да бъде определено състоянието за автоимунно заболяване.
Но има ли наистина някаква разлика? Това може да е просто семантика, тъй като понятията „автоимунен” и „автовъзпалителен” се считат за термини от една и съща „имунно-медиирана“ последователност и много от леченията за тях се припокриват, независимо от това коя част от имунната система участва. Възможно е след време да се открият антитела при ХС. Но така или иначе, пациентите заслужават лечение и облекчаване на състоянието и по-доброто разбиране на ХС ще помогне за това.
КОЕ ОСТАВА ВСЕ ОЩЕ НЕИЗВЕСТНО ЗА ГНОЙНИЯ ХИДРАДЕНИТ?
ПРЕДРАЗПОЛАГА ЛИ ГНОЙНИЯ ХИДРАДЕНИТ КЪМ РАЗВИТИЕ НА ДРУГИ ЗАБОЛЯВАНИЯ?
Усложнения
Усложнението представлява нежелана, понякога опасна еволюция или последица от прогресията на заболяването. При ХС най-значимите усложнения са резултат от наличието на хронични, отворени рани.
Целулит – целулитът е бактериална инфекция на кожата. Въпреки че ХС не се причинява от бактерии, тъй като на повърхността на кожата на всички хора нормално се намират кожни бактерии, то наличието на отворени рани (особено при притискане или докосване на тези области) дава възможност на бактериите да навлязат в кожата там, където не принадлежат, потенциално причинявайки целулит.
Симптомите на целулит могат лесно да бъдат объркани със симптомите на изостряне на ХС, които включват подуване, зачервяване, болка и затопляне в засегнатата област. Ако подозирате, че Вашият ХС може да е преминал в целулит, можете да очертаете областта с маркер и да наблюдавате дали зачервяването се разпространява, тъй като целулитът ще се разпространи по-бързо от ХС. Допълнителните симптоми, които показват необходимост от друго медицинско лечение освен това за ХС, включват втрисане, гадене и неразположение, в случаите когато тези симптоми не са характерни за Вашите епизоди на изостряне на ХС.
Най-добрият начин за предотвратяване на целулит е никога да не изстисквате Вашите възли, да не се самолекувате, да полагате добри грижи за раните и да ги третирате само с напълно чисти ръце.
Сепсис – сепсисът е животозастрашаващо състояние, което възниква, когато реакцията на организма към дадена инфекция причинява увреждане на собствените тъкани и органи. В допълнение към симптомите, свързани с ХС и целулита, сепсисът често се свързва с втрисане, учестени дишане и сърдечна честота, объркване, отичане нз тялото и ниска телесна температура.
Ако подозирате, че може да имате сепсис или целулит, насочете се към спешно отделение. Целулитът и сепсисът не подлежт на самолечение.
Плоскоклетъчен карцином (SCC) – често срещан вид рак на кожата, който се счита за най-тежкото усложнение на ХС. Обширните белези вследствие на ХС са най-големият рисков фактор, но е важно да се има предвид, че по-малко от 3% от пациентите с ХС развиват SCC. Лезиите при SCC се различават значително по външен вид и всички съмнителни лезии трябва да бъдат биопсирани с диагностична цел. Редовните прегледи на кожата, особено в зоните с много белези, са най-добрият начин за предотвратяване на SCC.
Съпътстващи заболявания
Има няколко заболявания за които е известно, че съпътстват диагнозата гноен хидраденит. Те са известни като съпътстващи заболявания. Но, въпреки че пациент с диагноза ХС е по-вероятно да има или да развие някое от изброените по-долу състояния, важно е да се отбележи, че не е установена причинно-следствена връзка между тях. Това означава, че не е известно дали едното състояние причинява другото или имат обща причина. Необходими са повече изследвания в тази област.
Акне – Една от най-очевидните асоциации, но представлява самостоятелна диагноза. Има прилики във външния вид с ХС и дори някои от използваните лекарства се припокриват, но не всеки човек с ХС е имал акне и ХС не е просто форма на тежко акне.
Пилонидална киста – пилонидалната киста представлява джоб в кожата, почти винаги разположен близо до опашната кост в горната част на цепнатината на седалището, който обикновено съдържа косми и остатъци от кожа.
Дисекционен целулит – Дисекционният целулит е хронично възпалително заболяване на скалпа с болезнени, пълни с течност възли, подобни на тези при гноен хидраденит. Запушването на космения фоликул може да бъде често срещана причина както за дисекционния целулит, така и за ХС, а дисекционният целулит се свързва също с тежкото акне, пилонидалните кисти и болестта на Крон, всички от които са съпътстващи заболявания на ХС.
Синдром на раздразненото черво и възпалителни заболявания на червата – синдромът на раздразненото черво (IBS) е често срещано заболяване, което засяга дебелото черво. Симптомите включват спазми, болки в корема, подуване на корема, повишено образуване на газове и диария или запек или и двете.
В термина възпалително заболяване на червата (IBD) се включват много заболявания. Двете най-често срещани заболявания са улцерозен колит и болест на Крон. Болестта на Крон може да причини възпаление във всяка част на храносмилателния тракт, най-често в края на тънките черва, докато улцерозният колит включва възпаление на дебелото черво.
Възпалителен артрит и ставни нарушения – Пациентите с ХС са по-предразположени към развитие на възпалителен артрит, включително анкилозиращ спондилит, ревматоиден артрит, псориатичен артрит и други свързани с болка ставни заболявания.
Възпалителният артрит се характеризира с болка, подуване, скованост и чувствителност в ставите, особено в големите стави. Тъй като повечето възпалителни форми на артрит са системни (което означава, че засягат цялото тяло), възпалението на кожата, което определя ХС, може да бъде свързано с възпалението на ставите, което се наблюдава при някои пациенти.
Синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ) – Синдромът на поликистозните яйчници е често срещан здравословен проблем, причинен от дисбаланс на репродуктивните хормони, който се появява по-често при жените с диагноза ХС, отколкото сред общата популация. Този хормонален дисбаланс създава проблеми в яйчниците, което води до пропуснати или нередовни менструални цикли. Други симптоми на СПКЯ включват акне, изтъняване на косата на главата и поява на окосмяване по лицето, брадичката или други части на тялото, които не са характерни за жените.
Метаболитен синдром и сърдечносъдови заболявания – Метаболитният синдром е термин, който описва група рискови фактори – голям размер на талията, високи нива на холестерола, високо артериално налягане и високи нива на кръвна захар, които са рискови фактори за развитие на диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания. Сърдечносъдовите заболявания са клас заболявания, които засягат сърцето или кръвоносните съдове и включват инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност. Сърдечносъдовите заболявания са водещата причина за смърт в световен мащаб.
Установено е, че хората с гноен хидраденит се диагностицират с метаболитен синдром и сърдечносъдови заболявания с по-висока честота от общата популация. Тъй като метаболитният синдром и сърдечносъдовите заболявания обикновено се считат за предотвратими заболявания, дерматолозите могат рутинно да проследяват кръвното налягане или нивата на кръвната захар на гладно на пациентите с ХС като част от плана за поведение при ХС.
